От 2000 г насам се наблюдава по-ускорено повишаване на температурите на Земята особено в полярните райони. Измерванията на температурните разлики започват още през 1979 г. Общата температура на Земята (данните варират според източника) се е повишила с около 0.92°C – около 1 градус по целзий.
По-интересният факт е, че най-бързо се повишава на полюсите, където Слънцето огрява най-малко, слънчевите лъчи се отразяват почти напълно от снежната покривка и където човешкият индустриален фактор е най-малък. Тогава защо там се наблюдават най-големите температурни аномалии?
Отговорът може да е много прост:
Защото там има най-голяма концентрация на земните електро-магнитни силови линии (електро-плазмени нишки), които свързват Земята с открития космос и най-много със Слънцето.
Както знаем вече сме навлезли в периода на силните космически енергии (фотонният пояс) идващи от центъра на галактиката, в който Слънцето и всички планети от слънчевата система са се активизирали. Същите температурни аномалии се наблюдават около полюсите на Сатурн, Юпитер и Венера!
С други думи, около полюсите преминава най-много електромагнитна енергия на кв. саниметър в сравнение с другите земни региони.
По-силен ток – по-голяма температура!
Този ефект се засилва още повече през периоди на разкъсване на слънчевата корона, каквито наблюдаваме през последните няколко седмици – тогава силата и скороста на електро-плазмената електрическа енергия отива във своя максимум.
Прилагам карта на температурните аномалии в Антарктида през последните дни, също и на аномалиите в атмосферното налягане.
Анимацията на слънчевата енергия навлизаща в земното магнитно поле ясно илюстрира този феномен на концентрирани плазмено-електрически потоци около полюсите на Земята.
