Всеки път когато се правят детайлни снимки на Слънцето астрофизиците са объркани, защото това което наблюдават противоречи на страндартната теория за Вселената, базирана на гравитацията. Това е и причината вече 60 години никой да не може да постигне “термоядрен синтез”, за който вече са похарчени стотици милиарди долари. Това е така защото Електроплазмената Теория, която ясно обяснява и доказва процесите в Слънцето и звездите, е отхвърлена още през 50-те години на миналя век, заради енергийните монополи и производството на атомни оръжия.
В това филмче се вижда как плазмата “пада” на Слънцето с по-голяма скорост от колкото би трябвало, това е така защото енергията захранваща Слънцето идва отвън навътре, а не отвътре навън, както твърди стандартната теория. Но науката се приближава все по-близо до момента на истината.
Търпение и Любов 
Това е превод от английския текст към филма:
“Още един ден без облаци в Шотландия ми позволи да уловя почти 9 часа от тази огромна и оживена изпъкналост”, казва Дейвид Уилсън от Инвърнес. Във видеото си той вмъкна снимка на Земята, за да демонстрира мащаба на “плазмените капчици”, падащи на повърхността на слънцето.
Тези капчици и струи са били виждани на слънцето много пъти преди, но изследователите все още не ги разбират напълно. Мистерията е следната: слънчевите плазмени капчици падат по-бързо, отколкото околните магнитни сили изглежда позволяват. Ядрените инженери биха искали да разберат как се случва това, защото се случва и в по-малък мащаб в термоядрени реактори на Земята, осуетявайки усилията им да поддържат реакция, произвеждаща енергия. Изследванията на тези изпъкналости могат да доведат до практически пробиви тук, на Земята.”
