11 НЕУДОБНИ ПРИЧИНИ ЗА НАУКАТА, поради които Слънцето се проявява като електрическа плазмена сфера.
1. ИМА ПЕРФЕКТНА СФЕРИЧНА ФОРМА. Ако въртенето на Слънцето се контролира от гравитацията, екваториалният радиус трябва да е по-голям от полярния радиус, но Слънцето остава перфектна сфера в продължение на милиарди години.
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ПОВЪРХНОСТТА = 6000 ГРАДУСА, а температура на короната = 2 000 000 градуса, а на слънчевите петна спада до нулата К.
3. РАЗЛИЧНО ВЪРТЕНЕ ПО ГЕОГРАФСКА ШИРИНА. Ако, както предполага стандартният модел, слънчевият вятър носи ротационна енергия далеч от Слънцето, Слънцето трябва да се върти по-бавно на своя екватор, отколкото на по-високи географски ширини, и наистина трябва да е спряло да се върти отдавна. И все пак се наблюдава, че Слънцето се върти по-бързо на екватора, отколкото на по-високи географски ширини. Както се разбира от електрическия модел обаче, въртенето на Слънцето се задвижва от външни електрически енергии. Те се свързват силно с по-ниските географски ширини и управляват въртенето на Слънцето по подобен начин на еднополярният електрически мотор на Майкъл Фарадей.
4. НАСРЕЩНО ВЪРТЯЩИ СЕ ГРУПИ ОТ СЛЪНЧЕВИ ПЕТНА, разположени около полюсите, също на 30 градуса южна и северна ширина, както и на екватора.
5. ПРОМЕНЛИВИ НЕУТРИНО ПОТОЦИ. Слънчевото излъчване на неутрино варира обратно пропорционално на цикъла на слънчевите петна – колкото повече слънчеви петна има, толкова по-малко неутрино се излъчват.
6. РАЗЛИЧНО ВЪРТЕНЕ ПО ДЪЛБОЧИНА. Наблюденията показват, че повърхността на Слънцето се върти по-бързо от долните слоеве. Това е индикация, че въртенето на Слънцето се задвижва отвън, както и различното въртене според географската ширина.
7. СЛЪНЧЕВИ ПЕТНА, 11-ГОДИШНИ ЦИКЛИ И СМЯНА НА ПОЛЯРНОСТТА.. Има 22-годишен цикъл на магнитните слънчеви петна, който не може да бъде обяснен със стандартния теоритичен модел за Слънцето. Този цикъл включва промяна на полярността на магнитното поле на Слънцето на всеки 11 години. Слънчевите петна имат силно магнитно поле и са склонни да се приближават, като същевременно запазват индивидуалната си цялост.
8. НИЗХОДЯЩА ПЛАЗМЕНА КОНВЕКЦИЯ НА ПОВЪРХНОСТТА. Върху фотосферата на Слънцето има висока плътност на плазмените вихри, където посоката на движение на плазмата се наблюдава от външната страна на Слънцето към вътрешността. Това е в пълна противоположност на очакванията на стандартния теоритичен модел на Слънцето, управлявано от ядрен синтез.
9. СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПЛАЗМЕНИ НИШКИ С ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ, свързани с всички планети, простиращи се до краищата на цялата слънчева система, поддържащи стабилни пулсиращи изблици на електромагнитна енергия, с измерено напрежение от 100 000 V и разпространяваща се със скоростта на светлината.
10. ТРАНСМУТАЦИЯ НА ХИМИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ. Това е типично за процес на електрически плазмен разряд, при който енергийни скокове с високо напрежение превръщат определени химични елементи в други такива. Това са добре известни лабораторно доказани експерименти.
11. САМОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА СЛЪНЧЕВАТА ХЕЛИОПАУЗА. Хелиопаузата изглежда като перфектна сфера и извън нея има напълно различна междузвездна плазмена среда и температура от вътрешността на нашата хелиосфера. Стандартната хипотеза на модела на Слънцето няма ни най-малка представа защо това изобщо съществува!
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ”
Ако има толкова необяснени “феномени” от официалната наука за слънцето, а има друга теория, която дава отговор за тези “феномени” математически и лабораторно – то по принципа на “Occam’s Razor” семплото и по-кратко обяснение на един феномен е най-вероятното.
Всяка друга теория, която се аргументира с “не наблюдаеми” и лабораторно “не доказуеми” твърдения и с обещания, че това ще бъде обяснено някой ден (както е случая с черната материя, черната енергия, големия взрив и термоядреният синтез) – граничи със сляпата религиозна вяра, или казано по друг начин – сляпа вяра в “научни доктрини” ревниво пазени от “научната инквизиция” цензурираща информационното пространство!
