Ктенофорите (Ctenophores), известни още като гребенести медузи или реброви медузи (comb jellies), са сред най-загадъчните и древни животни в океана. Често ги бъркат с медузи заради прозрачните им, желатинови тела и плаващия им начин на живот, но те принадлежат към собствен вид – Ctenophora – напълно различен от истинските медузи от вида Cnidaria. Тези хипнотизиращи същества, с редици от фосфоресциращи „гребени“ (ctenes), съставени от слети реснички, които ги придвижват вив водата, са завладели учените със своите еволюционни странности, особено в дълбините на океаните, където много видове живеят в постоянна тъмнина.
Какво ги прави биологично уникални? Това е изключително сложната им нервна система и ненадминати регенеративни способности – особенисти, които поставят под въпрос утвърдените представи за еволюцията на нервните системи и възстановяването на тъканите при животните. С нервна система, различна от всички други, “Ctenophores” притежават една от най-необичайните нервни архитектури в животинското царство. Те нямат централизиран мозък в традиционния смисъл, но разполагат със сложен „елементарен мозък“, наречен аборален орган (известен още като апикален или статоцистов орган). Той се намира на аборалния полюс (противоположният край на устата) и включва гравитационно-чувствителен статоцист с балансиращи реснички, както и сензорни клетки, които улавят ориентация, светлина и химични сигнали. Тази структура действа като примитивен команден център, координирайки движението и основните поведения. Освен това “ctenophores” имат дифузна нервна мрежа (nerve net), разпространена из цялото тяло.
Съвременни изследвания с висока резолюция, включително 3D електронна микроскопия, разкриват нещо забележително: части от тази подепителна нервна мрежа образуват синцитий – непрекъсната, слята мрежа от невронни мембрани без типичните пролуки (синапси) между клетките, характерни за повечето животни. Сигналите могат да се разпространяват директно през тази слята структура, докато други връзки разчитат на класически химични синапси. Тази организация размътва класическата „невронна доктрина“ (че невроните са дискретни клетки) и предполага, че ctenophores са развили нервната си система независимо от другите животни – вероятно дори два пъти в цялата еволюция на животните. Някои изследвания описват ctenophores като притежаващи две морфологично и функционално различни нервни компоненти:
- Външна подепителна нервна мрежа (често синцитиална в части), която обработва сензорни входове и координира повърхностни движения.
- По-дълбоки елементи, включително неврони в мезоглеята (желатиновия среден слой) и специализирани мрежи около пипалата и аборалния орган.
Тази двойна организация, комбинирана с уникални невротрансмитери (те разчитат главно на глутамат, но липсват много често срещани като серотонин или GABA), прави „мозъка“ им истинска чудо на природата. Видовете от дълбокото море, адаптирани към слаба светлина и високо налягане, вероятно използват тази ефективна „схема“ за фино откриване на плячка и бягство. Теси същества притежават свойството на супер-бърза регенерация: възстановяване на „мозъка“ за дни! Още по-удивителна е регенеративната им сила на епителните тъкани. Много видове могат да заздравяват рани бързо и да възстановяват цели части от тялото – понякога от малки тъканни фрагменти само за дни.
В лабораторни експерименти видове като гребенестата медуза Mnemiopsis leidyi (често използвана като експериментален материал, макар и свързана с дълбоководни видове да показва подобни черти) регенерират липсващи секции за дни, без да образуват бластема (масата от недиференцирани клетки, типична за други регенератори като саламандрите).
Аборалният орган – техният „елементарен мозък“ – може да се възстанови напълно за 3–4 дни след хирургично отстраняване. Някои индивиди са регенерирали органа многократно в експерименти – до 12 пъти. Процесът включва бързо клетъчно делене на мястото на раната, като не разчита на стволови клетки по същия начин като при други животни.
Още по-невероятно: наранените ctenophores могат да се сливат с други – дори генетично несродни индивиди – като сливат тъкани, храносмилателни системи и нервни системи в един функционален организъм. Слятите животни споделят координирани реакции, което предполага безпроблемна интеграция на нервите. Тази способност вероятно обяснява тяхната издръжливост в суровите океански дълбини, където наранявания от течения, хищници или рядка храна са често срещани. Скорошни открития показват, че някои видове могат дори да обръщат растежа си при стрес (например глад или нараняване), връщайки се от възрастна към ларвна форма – вид „обръщане на стареенето“, което нулира жизнения им цикъл.
Защо това е важно: От дълбините на океана до регенеративната медицина.
Ctenophores датират от над 540 милиона години, предхождайки много големи иновации в животинското царство. Независимата им еволюция на сложни черти предлага ключове към произхода на невроните, синапсите и регенерацията. Изучаването им може да вдъхнови пробиви в регенерацията на нервни заболявания, тъканното инженерство или дори био-хибридни системи – представете си сливане на нервни мрежи или създаване на „невро-роботи“ от жива тъкан. Дълбоководните ctenophores, като тези от родове Bolinopsis или редки дълбоководни форми, подчертават как тези способности се запазват в екстремни среди. Биолуминесцентното им сияние и ефирните движения ги правят шампиони на океанската мистерия.
В свят, който се стреми да разбере механизмите на регенерацията и да ги приложи към човешкото тяло, тези „морски извънземни“ ни напомнят, че природата е решила някои проблеми преди милиони години по начини, които едва сега започваме да разкриваме. Следващия път, когато погледнете към дълбините на океана (или в лабораторен аквариум), помислете за гребенестата медуза – не просто плаваща, а тихо пренаписваща правилата на живота.
Димитри Дечев
